Слав Петков пред ФАКТИ: Обществото ни е все по-готово да приема спортистите със синдром на Даун

20 атлети спечелиха 27 медала за България на Световното първенство за спортисти със синдром на Даун в София. България беше представена в пет дисциплини – лека атлетика, спортна гимнастика, художествена гимнастика, тенис на корт и тенис на маса. Шампионатът събра близо 400 спортисти от 27 държави. Колко голямо предизвикателство бе това… Пред ФАКТИ говори Слав Петков, президент на Федерацията по адаптирана физическа активност (ФАФА).

- Г-н Петков, световното първенство за спортисти със Синдром на Даун, което се проведе в София, вече е история. Каква е Вашата лична равносметка за шампионата и оправда ли той очакванията, които имахте преди старта?
- Честно казано, шампионатът надмина очакванията ми. Още преди старта имахме високи цели и вярвахме, че можем да организираме силно събитие, но интересът, атмосферата и нивото на представяне бяха дори над това, което очаквахме. Смятам, че София се представи достойно като домакин и първенството остави много положителни емоции и добра основа за бъдещи подобни инициативи.

- България завърши с впечатляващите 27 медала, включително 11 златни отличия. На какво отдавате този успех на българските спортисти?
- Отдавам този успех най-вече на здравия труд, който положихме още преди старта на състезанието. Подготовката беше дълга, целенасочена и дисциплинирана, а спортистите показаха постоянство, характер и желание за успех. Тези 27 медала, включително 11 златни, са резултат от усилията на целия отбор – състезатели, треньори и всички хора зад организацията и подготовката.

- София стана първият град в Източна Европа, който приема подобно световно първенство. Какви отзиви получихте от международните федерации, делегациите и гостите?
- Получихме изключително положителни отзиви. Имейлът и социалните профили на ФАФА буквално бяха залети с поздравителни адреси и послания по повод добрата организация на шампионата. Международните федерации, делегациите и гостите оцениха както спортното ниво, така и условията, организацията и гостоприемството. За нас това е признание, че София и България могат успешно да бъдат домакини на събития от такъв мащаб.

- Кои български състезатели ви впечатлиха най-много не само с медалите си, но и с характера и духа, които показаха по време на надпреварата?
- Не бих искал да давам оценка кой как се е представил, защото зад всеки резултат стоят огромен труд, отдаденост и лична история. Но ако трябва да кажа кои моменти ще останат най-силно в сърцето и съзнанието ми, това безспорно е дебютът на нашите млади гимнастици – Николай Тодоров, Радослав Тънчев и Алексей Петрукович. Те показаха не само спортни качества, а и смелост, характер и увереност да се изправят на толкова голяма сцена. За мен те са доказателство, че бъдещето на българската гимнастика за състезатели с синдром на Даун е в добри ръце.


- Успя ли шампионатът да промени обществените нагласи към хората със синдром на Даун и към техните възможности за развитие чрез спорта?
- Определено мисля, че успяхме да променим нагласите на хората. Това първенство показа по много ясен начин, че хората със синдром на Даун имат огромен потенциал, когато получат възможност, подкрепа и среда за развитие. Видяхме не просто спортни резултати, а дисциплина, характер, постоянство и желание за успех. Вярвам, че много хора си тръгнаха с различен поглед не към ограниченията, а към възможностите. Ако сме успели да променим дори част от общественото възприятие, значи сме постигнали нещо много по-голямо от медалите.

- Какво наследство оставя това първенство за България?
- Мисля, че в момента поставяме едно ново начало за развитието на хората със синдром на Даун в България. Наследството на това първенство не са само медалите или организацията, а промяната в начина, по който обществото гледа на възможностите на тези хора. Показахме, че когато има подкрепа, достъп и шанс за развитие, те могат да постигат резултати на световно ниво. Надявам се това да бъде началото на повече възможности, повече инвестиции в спорта и по-голямо обществено внимание към техния потенциал.

- Ще доведе ли то до повече деца и младежи със синдром на Даун, които да започнат да спортуват активно?
- Надявам се да бъде така. Искрено очаквам родителите на тези деца да видят чрез този шампионат на какво са способни техните деца, когато получат възможност и подкрепа. Спортът не е само път към постиженията – той изгражда увереност, дисциплина, социални умения и самостоятелност. Вярвам, че това първенство ще даде кураж на повече семейства да насочат децата си към активно спортуване и развитие според техните интереси и възможности.

- По време на подготовката за шампионата получихте подкрепа от държавни институции, спортни федерации и обществени личности. Как усетихте ангажираността на държавата?
- Това беше голяма крачка, която всички институции направиха заедно и съм искрено благодарен за подкрепата, която получихме. Усетихме реална ангажираност – не само на думи, а и чрез конкретни действия, доверие и желание това първенство да се случи по най-добрия начин. Радостен съм, че държавата застана твърдо зад нас и заедно успяхме да покажем пред целия свят, че България е социално отговорна и ориентирана държава, която вярва в равните възможности и подкрепя развитието на хората със синдром на Даун. Надявам се това да не остане еднократен успех, а да бъде основа за още повече инициативи, политики и възможности занапред.

- Готово ли е вече обществото ни да приеме по-отворено спортистите със синдром на Даун…
- Мисля, че моментът вече е узрял и обществото ни е все по-готово да приема по-отворено спортистите със синдром на Даун. Лично останах силно впечатлен от начина, по който хората посрещнаха тези спортисти в центъра на София – с уважение, внимание и искрена подкрепа. Това показа, че когато хората видят възможностите, усилията и емоцията зад спорта, предразсъдъците остават на заден план. Вярвам, че това първенство не просто събра публика, а помогна да изградим повече разбиране, приемане и увереност, че тези спортисти са пълноценна част от нашето общество.

- Какви премии предвижда държавата за успеха на спортистите?
- Очакваме в бъдеще да бъдат направени законодателни промени, които да позволят тези състезатели да получават заслужено признание и финансово стимулиране за своите постижения. Смятам, че резултатите, които те показаха, напълно оправдават подобна стъпка. Това е въпрос на време и на обществена и институционална чувствителност към значимостта на техния труд. Надявам се този шампионат да бъде още един аргумент в посока на такива положителни промени.

- Стана ли вече Федерацията за „Адаптирана физическа активност – България“ по-разпознаваема в световен план?
- Да, мисля, че Федерацията за „Адаптирана физическа активност – България“ вече се утвърждава все повече и на международно ниво. Виждаме, че се разпознава и се говори за нас все по-често в световните среди на адаптирания спорт. Това е резултат от дългогодишен труд, последователност и усилията на целия екип.
Лично съм много благодарен на моите колеги и на нашия скромен екип, защото зад тези успехи стоят много работа, отдаденост и вяра в каузата. Това признание не е само за федерацията, а за всички хора, които ежедневно допринасят за развитието на спорта за хора със синдром на Даун в България.
---------------------------
Българските медалисти
Атлетика
Александър Асенов - четири медала злато 200 м, дълъг скок, трибой, сребро 100 метра
Слави Богданов - два медала бронз, 1500 м спортно ходене, 3000 м. спортно ходене

Гимнастика
Емилиян Костадинов - общо 4 медала, сребро на земя, бронз на успоредка, висилка и халки
Николай Тодоров - категория джуниър, 3 медала, злато многобой, земя и успоредка
Радослав Тончев - категория джуниър, 2 медала сребро, многобой и земя
Радена Ангелова 2 медала злато, смесена успоредка, бронз прескок

Художествена гимнастика
Василена Богданова - 2 медала, злато топка, бронз обръч
Михаела Рангелова, категория джуниър - 5 медала, злато топка, обръч, лента и бухалки, сребро многобой
Алина Даниелс - сребро на въже

Общо 25 медала и две купи. Трето място отборно - мъже гимнастика и отборно жени художествена гимнастика.